ACER beTouch E110 Ревю

Въведение:

Acer beTouch E110 бе един от няколкото телефони, които компанията представи на MWC 2010. Позициниран е директно като базово Android устройство, както може да се предположи от 2.8” QVGA екрана, слабия процесор, липсата на WiFi и старата версия 1.5 на платформата на Google. Нищо лошо в това, стига цената също да е ниска, но трябва да отбележим, и че моделът, който ни бе даден за ревю, дойде с доста базова Андроид дистрибуция, в която липсваха основни услуги като Android Market и Google Maps.
 
Това може да не ви е съвсем по вкуса, тъй като няма да можете лесно да ползвате хилядите Android приложения, YouTube, Google Maps и така нататък. Затова бихме посъветвали първо да проверите дали телефонът на  доставчика ви предлага тези важни програми и услуги, или не. След като споменахме този недостатък, можете да продължите да четете и да си изградите сами мнение дали телефончето си заслужава.

Ето какво още ще откриете в кутията:

•    Батерия 1500 мАч
•    3,5 мм стерео слушалки
•    microUSB кабел
•    AC адаптер с отделен европейски щепсел
•    Протектор за екрана
•    2 GB карта с адаптер


Дизайн:

Телефонът е малък и компактен, удобен в ръката, макар да е доста лек със 105-те си грама. Теглото е разпределено равномерно, а успешното управление с една ръка ще зависи от размера на дланите и пръстите ви, като в общия случай няма да представлява проблем.



Можете да сравните Acer beTouch E110 с много други телефони чрез нашето Визуално сравнение.

Цялостната форма е много подобна натази на HTC Tattoo, който се явява и най–близкият конкурент по отношение на дизайна и спецификациите. Въпреки ниската си цена и пластмасите, използвани за корпуса (телефонът се предлага с черен или тъмно син заден панел), устройството е достатъчно стегнато за нормална употреба и няма „зяпнали“ пространства между панелите и сивата лента, опасваща телефона.


2.8-инчовият резистивен дисплей вече се води за малък, чувствителността на допир е сравнително добра, но относно видимостта на пряка слънчева светлина има още много да се желае. Резолюцията споменахме е ограничена до QVGA, както може да се очаква за нисък клас устройство.

В допълнение към сензорния екран, за навигация може да се използва и кръглия D-pad, който е единственият релефен елемент в предната част на устройството. Плоските бутони за обаждане и прекратяване на разговора са от двете му страни и са по-големи от тези на HTC Tattoo, например, като светват в бяло при натискане. На тънка лента в долната част на екрана са разположени стандартните Android бутони за началния екран, търсене, връщане и менюто – добре позиционирани и чувствителни на допир.

Отдясно има лесен за натискане бутон за сила на звука, както и и microUSB порт, който се използва за зареждане и синхронизация, и е защитен с пластмасово капаче. От лявата страна е мястото за двугигабайтовата карта за памет, която идва с устройството – вече няма нужда да се вадят батерии, за да сменяте памет. Налице е и стандартен 3,5 мм аудио жак в горната част на устройството, където си му е мястото и това е всичко около панелите. Няма специален бутон за камерата на гърба, където се намира и високоговорителят.